Съпротивлявам се. Определено се съпротивлявам. Не се съгласявам, и няма да се съглася. Няма какво да губя. Просто съм изгубил вече толкова много, че единственото което ми остава е да спечеля. И ще коригирам нещата, ако зара ми даде възможност, естествено. Променям ежедневно, променям ежечасно, просто не спирам да коригирам. Деня се превръща в нощ и нощта в ден. Границите започнаха да се размиват.
В човешките взаимоотношения няма логика. В природата не съществува разлика между добро и зло. В нейния естествен ход на функциониране има логика, но при човешките взаимоотношения такава липсва. Ценностната система при хората различава добро и зло, диктувано от личния им потенциал, и затова те не се подчиняват на природния закон. Или поне се опитват, независимо от резултата.
При хората има любов. Но и в природата има любов.
Кои закони да следваме ? Къде е границата, къде е лимитираното. Къде е Рубиконът, или за сетен път инерцията ще ни подведе. ”Така било писано”. Къде е писано ? От кой и кога ? Има ли давност писаното, или не е нужна такава. Защо преди 1000 години са живели по едни правила, а нашите в днешно са коренно различни ? А може би тези правила са еднакви. Може би ние не виждаме разликата.
Бяло и черно. Ин и янг. Добро и зло. Правилно и неправилно.
Съжелявам, ако съм Ви оттегчил.
