Великия владетел размахва остър меч, яхва буен жребец и повежда непокорните васали. Отнел е десет хиляди вражески глави. Военните му умения са ненадминати. Но не е ли и той дошъл на този свят с плач от женска утроба ? Не е ли сукал доволно женска гърда ? И когато студените звезди проблясват като лед в зимното небе, а дълбините на вечността сковават сърцето му, единственото, за което жадува, не са ли женските обятия ?

Това ми разказа Аки-Но-Хаши.