Паметта е измамно съблазняваща.

 

Ако помниш малко, се опитваш да си спомниш повече. Във всеки случай ще си припомниш онова, което те ласкае, и ще игнорираш онова което не те ласкае. Не е ли чудно, че паметта ти никога не те подвежда ? Неизбежно ще откриеш каквото търсиш.

 

Ами ако си спомниш всичко ?

 

Тогава тайната е да забравяш със същата егоистична загриженост.

 

Всъщност няма значение, Аз нямам спомени.

Мисля, че в зависимост от настроението си, човек си спомня различни моменти. Ако си в добро настроение, си спомняш нещо, което ти навява още по-приятни емоции. Когато си огорчен от даден човек, и имаш спомени за подобни предишни огорчения, то те те връхлитат отново със страшна сила.
Мисля, че ТИ имаш спомени, но не искаш да ги помниш. Искаш да си единак и да не си свързан с никой, и с нищо.