Е и. Търпението на светец. А ти светец ли си ?   Не. Категорично, не съм светец.   Къде тогава са вечните ловни полета. Къде е Ванделар. Нямаш сили да смачкаш материята, нали ?   Да, да. Но защо е така ?   Защото не си мотивиран. Нямаш мотивацията. Тя е като наркотика, друже. Нейната роля е определяща в целия жизнен цикъл на човека.   А как се заражда тя ?   Идва случайно, низ от събития. Но въздействието й е уникално. Няма човек, его, на този свят които да й устоят.   Интересно. Това дали не е като като секса ?   Не, не, няма нищо общо със секса. Това е по-силно.   А мога ли сам да я създам ? Ей така, само за себе си.   Можеш, естествено, винаги има самовнушение. Ама колко ще продължи като времетраене, зависи от изкуствената храна създадена от самия теб. По естествен начин е винаги по различно приятелю, нали знаеш как е.   Знам. Или поне се надявам да знам. А може ли амбицията да я замести ?   Не, категорично не.   Защо ?   Ако амбицията няма и макар и малък процент реализация, няма как да доведе до мотивация. А естествено мотивацията, води в крайна сметка, до по висок процент реализация. Друг е въпроса че реализацията трябва да бъде оценена субективно, т.е. не от самите нас.   Не, не вярвам, ти се прекалено много материален.   Сигурно. Може би. Аз знам друго. Виновните в този материален свят никога не са наказвани.   Това ли е тогава разковничето, за този материален свят, справедливост, наказание, обичайното право или нещо друго?   Глупости. Изобщо не ти говоря за дамоклевия меч.      Господи, колко обичам да целувам.            

съчетваш метафизичните си интереси с бизнес...., наистина "питам"
харесва ми, когато в писането личи "мъжкото" и преследването на ....истината :)(: